Мамка му! Четете Фройд?!

ОЧАКВАЙТЕ НОВАТА КНИГА НА ИК „БИБЛИОСКОП“

Ален ван Крюхтен е виден белгийски писател и преводач от полски, руски, английски, нидерландски, немски. Автор е на романи, пиеси, критически студии, есета и т.н., сред преводите му на френски са произведенията на Мрожек, Ружевич, Чапек, Зиновиев и др. Като добър познавач на полската литература с преводите си въвежда във френскоезичния свят един екстравагантен полски автор от първата половина на ХХ в., Станислав Игнаци Виткевич – Виткаци (едно от най-непослушните деца на полската литература), който се самоубива при нахлуването на немските войски в Полша през 1939 г., убеден, че настъпва краят на света. Освен с налудничавите си есета и екстравагантни пиеси, израз на изпреварил времето си абсурдизъм, Виткаци е известен и със сложните си взаимоотношения със своите родители. „Четете Фройд, мама му стара!“ е пиеса, в която проличава връзката между творчеството и личния живот на този неистово гениален автор.

Advertisements

Полунощни приказки от Емил Верхарн

НОВА КНИГА

Суховата средновековна картина попада в салон с пищни ренесансови изображения и с присъствието си постепенно води до разтопяване на тяхната блажност; статуя на Богородица във фламандско селце оживява навръх Коледа и отива в селската църква, където всички картини и статуи пеят химни в нейна чест до идването на нищо неподозиращия клисар; след края на спектакъл с викане на духове във водевилен театър водещият магнетизатор става свидетел на същинска вакханалия на призраци и духове… „Полунощните приказки“ на именития белгийски поет Емил Верхарн (1855–1916) удивляват със своята мистична и паранормална нагласа, която изчезва в по-нататъшното творчество на автора, но вече съдържат визионерската образност, така характерна за Верхарновия стил. Писани съвсем в началото на творческия му път (1884 г.), тези негови „младежки увлечения“ дават съвсем различна представа за твореца, преди да се превърне в известния по цял свят поет на новите времена.

Вече в книжарниците

Image

Излезе от печат

„Приказки за Каприн“ от Морис Карем
Или илюстровани приказки за средно тежка нощ
Премирани с наградата „Виктор Росел“ 1947 г.
Превод: Магдалена Леви

– Понеже беше много послушна, сега ще ти разказвам приказки.
– Значи не ме обичаш вече – отвръща Каприн. – По-добре ме прегърни.
И лукаво рисува сърце върху моя лист хартия.
– Хайде, седни на коленете ми!
– О, знам, че си готов да ме прегърнеш, обаче това доказва ли, че ме обичаш?
– Щом не ми вярваш, да идем заедно да питаме люляка от живия плет. Той няма никакъв интерес да лъже… Друже люляко, аз не обичам ли вече Каприн?
Люлякът леко свежда цъфнала глава към прозореца и прошепва:
– Все едно да ме питаш дали водата, която тече в прерията, не обича вече коритото си от камъчета.
– Добре! Каприн, как ти се струва?
– О, това не доказва нищо. Всички цветя те познават.
– А ако попитаме чинката, която свирука на ябълковото дърво? Хей, дружке чинке, аз не обичам ли вече Каприн?
Чинката ги поглежда с лъскави очи и се разсмива:
– Все едно да ме питаш – казва тя – дали дървото не обича вече градината, в която расте!
– Как ти се струва?
– Това не доказва нищо. Всички птици те познават!
– Все пак нали няма да кажеш, че познавам онова облаче, което приближава към нашата къща? Ще попитам и него.
– Все едно да ме питаш – отвръща то – дали вятърната мелница, която виждаш ей-там, не обича вече вятъра.
– Добре! Каприн, убеди ли се?
– Ама ти си приятел и с облаците!
– Тогава искаш ли да почакаме до вечерта? Ще попитам която звезда ми посочиш.
– Не, не! Това не са доказателства. Цветята, облаците, птиците, звездите са ти приятели и аз често ги виждам да ти кимат.
– Тъй да бъде! След като нямаш доверие нито на цветята, нито на облаците, нито на птиците, нито на звездите, дано поне повярваш на сърцето, което сама нарисува преди малко. Искаш ли да ми подадеш ножиците?
Внимателно изрязвам сърцето, нарисувано върху листа хартия.
– Красиво сърчице, имам нужда от твоята помощ. Каприн твърди, че не я обичам вече. Ако тя се лъже, искаш ли начаса да станеш птица и да полетиш?
Тутакси от двете страни на сърцето изникват две
малки крилца и то започва да пърха из стаята.
– Е, добре! – възкликвам аз тържествуващ. – Какво повече ти трябва?
– О, това пак не доказва нищо – отвръща Каприн и внимателно хваща за крилцата сърцето, кацнало на китката й. – Птиците са ти приятели и бързо ще ти заемат две крилца. Знам, че ако помолиш сърцето да се обсипе с маргаритки, да се превърне в облак или да заискри като звезда, то ще ти се подчини.
– Тогава нека това сърце отново стане обикновено късче хартия – казвам аз намусен. – Върни ми го.
И така рязко го дръпвам от ръцете на Каприн, че то се скъсва. Развълнувана, тя ме стиска за китките.
– Спри, спри, ама че си лош! Виж, сърцето кърви…
– Вярно – смутено признавам аз, забелязал капка кръв, бликнала на скъсаното. – Но ти винаги гледаш да ме ядосаш.
– Не се сърди – казва тя и се настанява на коленете ми. – Прегърни ме, знам, че ме обичаш, само че бих искала да ми го повтаряш по-често. А сега, понеже съм много послушна, разказвай…


Международен ден на книгата и авторското право!

Честит празник!

Днес все по-често книгата се превръща в социална травма. Между задължителното и свободното четене в живота на младите има пропаст, запълнена от хвърковати фрази – „Книгата е прозорец към света“. Не стой в стаята! Излез и докосни света! Книгата ще бъде твой спътник и съветник, ще ти помогне чрез въображението си да се справиш с всяко предизвикателство, да намериш близък човек, да откриеш нови истини.

Поговорете си днес за книги. Вярваме, че по този начин ще успеете да почувствате истинския дух на книжовната култура, който напоследък е застрашен и „зацапан“ от всякакъв вид апокалиптични прогнози или размит от розовите блянове за вечния посредник на информация по дългия път на човечеството в търсене на истината.

Вече в книжарниците!

Заглавие:„Пепел“
Автор: Корин Хукс
Преводач: Красимир Кавалджиев

Една малка двуезична стихосбирка, с паралелен текст на български и френски, която е отлично доказателство, че стихове се пишат трудно, а още по-трудно се четат. Докосни, почувствай, сподели!

Отзиви[тук]

За автора: Корин Хукс е белгийска писателка, родена през 1946 година. Завършва история на изкуството и археология. Работила е като преподавател. Публикувала е редица изследвания върху народните традиции и занаяти. Автор е на романите „Голямото меню“ (2001), „Роклята ми не е намачкана“ (награда на младата критика през 2008 г.), „Определено те убивам“ (награда „Марсел Тири“, 2010 г.) и на поетичните сборници „Контражур” (сп. „Панорама”, бр. V, 2011 г.), „Юни” (2011) и „Червено на брега на реката” (2012). Живее в Брюксел.

Двуезична стихoсбирка на български и френски език:

„Огънят
те прониза.
Ето те превърнат в прах
разпилян.
Пепел
дори не накуп
при всеки повей
тя умира малко по-нататък.

„Ставата на рамото
и ставата на лакътя,
после ставата на китката.
Знаеха точно къде да чупят.
И не можех да възразя.“

– Понеже беше много послушна, сега ще ти разказвам
приказки.
– Значи не ме обичаш вече – отвръща Каприн. – По-добре ме
прегърни.
И лукаво рисува сърце върху моя лист хартия.
– Хайде, седни на коленете ми!
– О, знам, че си готов да ме прегърнеш, обаче това доказва ли,
че ме обичаш?
– Щом не ми вярваш, да идем заедно да питаме люляка от
живия плет. Той няма никакъв интерес да лъже… Друже
люляко, аз не обичам ли вече Каприн?
Люлякът леко свежда цъфнала глава към прозореца и
прошепва:
– Все едно да ме питаш дали водата, която тече в прерията, не
обича вече коритото си от камъчета.
– Добре! Каприн, как ти се струва?
– О, това не доказва нищо. Всички цветя те познават.

НОВА КНИГА ЗА САЛВАДОР ДАЛИ

Заглавие: „Тъй рече Дали“
Автор: Луи Повелс
Преводач: Красимир Кавалджиев

 

 

 

 

„Най-хубавата книга, написана някога за мен…“
Салвадор Дали

Предисловие
Със Салвадор Дали ме свързваше духовно приятел-
ство в продължение на тридесет и пет години. Неот-
давна той напусна видимия свят и сега аз полагам тези
листи върху гроба му.
Обичах го, възхищавах му се, мисля, че го разбирах.
Той изглеждаше екстравагантен само защото беше из-
ключителен. Бих искал всички да усетят акробатичната
сила на неговия дух. Главната цел на този велик ексцен-
трик беше да съществува по-концентрично, отколкото
обикновеният живот би могъл да му позволи. Никога,
никога, дори през онези дълги последни дни на жив
заключеник, той не се умори от опитите си да осъществи
мистичния си проект. Неговият живот, неговата мисъл,
неговото творчество, дори до техните най-провоки-
ращи аспекти, бяха пламенно умоление към Бога да се
съгласи да му позира.
Ето историята на тази книга.
През лятото на 1967 година прекарвах утрините си
в компанията на Дали в дома му в Порт Лигат, близо до
Кадакес. Бяхме сами. Разговаряхме. Той рисуваше.
Наши теми бяха душевните му страсти. През есента и
зимата на същата година съставих неговите монолози,
които ще прочетете, въз основа на нашите разговори.
Помъчих се да възстановя на достъпен език неговата
най-искрена и вглъбена реч, или поне такава, каквато
кънтеше у мен. Салвадор Дали прочете текстовете ми
грижливо и добави някои бележки, които ще намерите
в края. За него тази книга беше портретът, който го
представя най-точно и най-достойно. Двадесет години
по-късно, когато ме извика в жилището си във Фигерас,
за да си вземем сбогом в предсмъртния му час, той пов-
тори пред свидетели с едва чут глас: „Най-хубавата
книга, написана някога за мен.“ Така е, защото той беше
дал най-доброто от себе си в утрините ни в Порт
Лигат.
Първата версия на настоящата книга излезе през
пролетта на 1968 година. Но събитията от месец май
веднага я засенчиха. Тези страници останаха неиз-
вестни за читателите до днес. Сега вече са достояние на
публиката в момент, когато камбаната бие за този без-
смъртен гений. Дано да прибавят още нещо към сла-
вата на моя фантастичен приятел.

Привет!


Тук можете да се запознаете с:

  • нашите издадени книги;
  • предстоящите ни заглавия;
  • мероприятията, които организираме.