– Понеже беше много послушна, сега ще ти разказвам
приказки.
– Значи не ме обичаш вече – отвръща Каприн. – По-добре ме
прегърни.
И лукаво рисува сърце върху моя лист хартия.
– Хайде, седни на коленете ми!
– О, знам, че си готов да ме прегърнеш, обаче това доказва ли,
че ме обичаш?
– Щом не ми вярваш, да идем заедно да питаме люляка от
живия плет. Той няма никакъв интерес да лъже… Друже
люляко, аз не обичам ли вече Каприн?
Люлякът леко свежда цъфнала глава към прозореца и
прошепва:
– Все едно да ме питаш дали водата, която тече в прерията, не
обича вече коритото си от камъчета.
– Добре! Каприн, как ти се струва?
– О, това не доказва нищо. Всички цветя те познават.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s